5 Български стиха посветени на зимата - част 1

    Зима

   1. "Сякаш пролет белоцветна      е дошла отгоре — бяла, с цвят покрита, светна   сливата на двора.
И валят, валят снежинки цели дни, недели —падат, сякаш перушинки, мекички и бели.

 Падат и полека лягат

долу на земята, топличка завивка слагат върху семената"  -Елисавета Багриана

  2.  Каква безгрижна чистота
 

     "Каква безгрижна чистота!
     Земята отдих заслужава.
     Премисля старите неща.
     Оставя ги да отлежават
     на вятър, свеж като лимон.

    Полета закалени, голи.
    Остава половин сезон
    до суматохата напролет.
    Светът е син, кафяв и бял.
    Светът е малък, тих и глупав.
   А светлината е кристал
   и ако трепне, ще се счупи
  с недоловим прозрачен звън.
  Добронамерено и леко
  спокойствие – като насън.
  Като за миг. Като навеки. " -  Мария Донева
 

3. Зимен Ден

"Бяла зима пак размята

снежни сребърни коси,

побеляла е земята

и снежец-кристал роси.

Тя прималиво ни кани,

плисва радостна вълна,

по дантели изтъкани

литва нейната шейна.

И изпълва се простора

с много песни, волен смях

и далеч се плъзга взора,

и се спущаме без страх." - Петя Добарова 

4.  Сняг

"И пак потъвам в тишината

на малкия сънуващ град.

Снежинките край мен се мятат,

затрупват моя път назад

и аз очаквам непременно

след малко да те срещна пак –

от синя лампа озарена,

в косите – шепа първи сняг...

С мълчание да те спечеля.

И пътят ни да стане общ.

                                                                                    Да ни събира и разделя

                                                                                     отново всяка нова нощ.

                                                                                  ...Мълчат дърветата бездомни.

                                                                                      Дали си още в този град?

                                                                                      Попитах и снега – не помни.

                                                                                               Снегът е много, много млад." -                                                                                       Георги  Константинов

5.   Зиме 

"Детински, в зимната пътечка,
сред тишина и звезден прах,
по синкавото с тънка клечка,
любимо име начертах.

Под месеца, сред рая снежен
то бляскаше едвам-едвам
и до немайкъде разнежен,
аз бавно продължих натам.

Но после нещо отклони ме,
(тъй както често става с нас)
и за написаното име
на връщане забравих аз.

Така че с тъничка болежка
след време си представих как
без спиране, в обувка тежка,
го бе отминал моят крак. " - Валери Петров