Думите, подредени в стих, са като храна за душата. Хубаво е когато прочетем нещо красиво и то от български автори.
ЛУНАТА
"Луната изплува със ясно лице
и злато изля над земята —
красива, блестяща, с туптящо сърце
загреба с ръце в тъмнината." - Петя Дубарова
ВЕЛИКОТО Е ВИНАГИ НАЙ-ПРОСТО
"Защо ни е вълшебен,чуден остров?!
И на земята стават чудеса!
Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса,
една случайна мъничка разходка
...и топлината на една ръка..." - Дамян Дамянов
ЗВЕЗДЕБ СТИХ
"Когато видиш,
казват, падаща звезда,
нещо хубаво веднага
трябва да си пожелаеш.
Сбъдвала желанието тя
стига дръзко да мечтаеш.
Днес хванах падаща звезда.
С очи я улових,
нежно с поглед я погалих
и без да се замисля нито миг
на теб я подарих.
Душата ми във унес ти нарече
за всеки неин лъч
пътека към мечта далечна." - Събка Митева
ЕДНА ЗВЕЗДА
"Звезда изгрява на небето,
самотна свети във нощта,
залезе слънцето, с което,
пропъден беше и деня.
Понякога нощта е мрачна,
дори с безбройните звезди,
а днес е светла и прозрачна,
макар без други светлини." - Мартин Младенов
ПЪТ
Тази нежна, бяла тишина,
стелеща се някак си с мъглата…
Бързи стъпки на сама жена,
шепот, плач и сенки по Луната!
Утрото изгубва цвят,
само чисто-бялото остава.
Красотата в този свят –
вече е потънала в забрава!
Няма чувства! Празнота...
само сенки, скитащи с мъглата…
Болка… Мрак… И самота…
Шепот, плач и сълзи от Луната!
Когато сутрин заспиват звездите,
луната бледнее, настъпва денят.
Когато от плач уморени очите,
на слънцето тихо, гальовно шептят…
Тогава разбулена, невинна и грешна,
възкръсваща като феникс от пепелта…
Огнена, ледена… понякога смешна,
душата ми детска открива света…" - The Queen Of Elfs
Коментари
Публикуване на коментар