"В човешкото сърце винаги остава поне още една капка сила - докато е живо, докато се надява, докато вярва." - Димитър Талев
Димитър Талев Петров-Палисламов е роден на 1.09.1898 година в гр. Прилеп. Талев е бил журналист и разбира се сред най-изтъкнатите български писатели на всички времена.
Семейството му е владеело дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм.
На 9г. писателят остава без баща. Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война определят безсистемното му образование - учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора, завършва гимназия в Битоля (1920). Следва по 1 семестър медицина и философия в Загреб и Виена (1920-1921); завършва славянска филология в Софийския университет (1925), където слуша лекции при професорите Ив. Д. Шишманов, И. Иванов. През октомври 1944г. е арестуван, без официално обвинение. Изпратен е в "трудово-изправително селище" (лагер) в Бобовдол. Семейството му е изселено (1948-1952) от София в Луковит, където Талев се посвещава на творчеството си. Сред най-известните му романи са; "Сълзите на мама", "Златният ключ", Великият цар, "Старата къща", "Самуил", тетралогията "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден" и "Гласовете ви чувам" и други.
Талев е отличен със званията "Заслужил деятел на културата", "Народен деятел на културата", става лауреат на Димитровска награда за 1959г. Избран е за народен представител в V-то (31-то) Народно събрание през 1966г. Вижте няколко послания от писателя за човешката душевност.
"Такава е човешката душа - понякога като пламъче на свещ и угасва от най-леко подухване, понякога пък не ще я съкруши и най-лютата болка; такова е и човешкото сърце - не престава да тупти, докато има в него макар и само една искрица живот... Такъв е духът човешки - минава през вода и най-силен огън."
"За всяка болка има и лек, когато човек е жив."
"Никога ли не се случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори, да не боли - редом с радостта, която идва, и тъгата, неутоленият копнеж по нещо загубено или непостигнато?"
"В човешкото сърце винаги остава поне още една капка сила - докато е живо, докато се надява, докато вярва."
"... надеждата не изоставя човека никога. Ако няма откъде да дойде, тя се поражда от себе си в човешкото сърце; ако няма кой да я донесе, тя сама долита."
"Всеки търси мястото си и каквото е загубил. Но то се знае: мъчно се намира, което еднаж се загуби."
"Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!"
"Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас."
"Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце."
"Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси."
"Да се научим най-напред да милейме един за друг, да се жалим, та да се хванем сички ръка за ръка..."
"Никога не ги карай да те обичат, дете мое... Настоявай да те оставят и знай че този, който устои и остане, те обича истински..."
"... а сърцето на подтиснатия справедливост търси най-много."
"То не мислеше дали ще може да спаси майка си от зло, но ето върви с нея и няма да я изостави."
източник - slovo.bg
Коментари
Публикуване на коментар