"Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!
Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.
В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!"
1918г. Николай Лилиев
Николай Лилиев (псевдоним на Николай Михайлов Попиванов). Той владее до съвършенство няколко европейски езика. Превежда множество произведения от чуждестранни автори - класици и негови съвременници - стихове на Гафйе, Хайне, Кийтс, Рилке, Хофманстал, Ленау, Р.Демел, Верхарн, пиеси на Шекспир, Корней, Ибсен, Метерлинк.
Роден е през 26.05.1885, Стара Загора в семейство на потомствени учители и свещеници. От малък остава кръгъл сирак. Основно образование получава в родния си град, завършва търговска гимназия в Свищов през1903г. Литературните му интереси се проявяват през ученическите години, но тласък за поетическа изява му дава срещата с Д. Подвързачов към края на същата година. През 1908г. в списание „Съвременник“, под стихотворението „Към природата“ за пръв път се подписва с псевдонима Николай Лилиев, предложен от редактора на списанието Георги Бакалов и Димитър Подвързачов. През есента на 1909г. авторът спечелва конкурс и заминава за Париж, където следва търговски науки със стипендия на Министерството на търговията. Бил е драматург в "Народен театър София" (1934г. -1960г.) Писателят оставя трайни следи в българската театрална култура. Присъствието му се оказва особено стимулиращо за развитието на българската драматургия. Привлича за каузата на театъра най-добрите български писатели и преводачи. Превежда за нуждите на репертоара огромна част от европейската класическа и съвременна драма: У. Шекспир ("Сън в лятна нощ", "Ромео и Жулиета", "Крал Лир"), Пиер Корней ("Сид"), М. Метерлинк ("Чудото на Св. Антоний"), Хуго фон Хофманстал ("Електра"), В. Юго ("Ернани"), Ал. Толстой ("Цар Феодор"), X. Ибсен ("Малкият Ейолф") и др. Името на поета е свързано с разцвета на българския театър през 30-те и 40-те години. Умира на 75 години през 1960г. Поезията на Лилиев е преведена на множество европейски езици, името му неизменно присъства в европейските литературни речници и енциклопедии. Николай Лилиев е един от най-известините ни символисти. Неговите стихове разкриват копнежа по щастието и желанието за приближаване до един съвършен свят. Той ни поднася своите произведения с красота, благозвучие и финес. А чрез задушевното и звучене Лилиев демонстрира голямата изисканост и познание на стохотворната техника.
източник - slovo.bg
Коментари
Публикуване на коментар