"Ние сме свидетели на чудни неща. Всеки ден никне по една нова наука, посветена на нашия организъм."- Светослав Минков
Наричали го Гарвана, не само заради черната му коса и заради, възхищението му към скъпите и лъскави вещи, но и заради блестящият му ум.
Светослав Константинов Минков е български писател и преводач. Той е един от най-еродираните ни родни писатели.
Макар и често недоразбран от критиците, той остава неповторим, както за времето си така и до наши дни. Най-интересното е, че темите които засяга, преди повече от педесет години, не губят своята актоалност и до днес.
Роден е на 17 февруари, 1902 г., в гр. Радомир. Неговият баща е подполковник Константин Минков, а майка му е Иванка Бенчева. Минков е най-малкото от 4-те деца в семейството. Баща му бил много духовит човек, а майка му е следяла за развитието на всяко едно от децата си, като постепенно ги въвеждала в големия свят на литературата. Творческият му път започва още през ученическите му години с фантастичният разказ „Биномът на Нютон“. Студент по славянска фиология в Софийския университет, а след това учи търговия в Мюнхен (запознава се с модерната европейска литература). Там среща бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология. Близко приятелство свързва Светослав Минков с връстника му Владимир Полянов с когото издават едновременно своите първи книги - 1922 г. „Смърт” на Полянов и „Синята хризантема” на Минков. В следващите години издава „Часовник“ и „Огнената птица. По зрелите му творби са „Лунатин“, „Колет от Америка“ и „Дамата с рентгеновите очи“. Работи в народната библютека в София, като книговодител и библютекар. След това е служител в банка. През 1936г посещава Бразилия и Аржентина като делегат на Международен конгрес на ПЕН-клубовете.
От юни 1942г-ноември 1943 е изпратен на в българската делегация в Токио. През 1944г. работи като коректор и редактор във вестниците „Работническо дело“ и „Отечествен фронт“. В десетилетията до смъртта си през 1966 г., той е водел живот, напълно достоен за героите му.
Днес разказите му се предпочитат от читатели с изтънчен вкус и афинитет към кратките остроумни, но и много съдържателни анализи върху човека. Сюжетите му са толкова гротескни, че без усилие ни въвличат в причудливи светове, където попададаме в компанията на загадачни личности със странни имена. Всеки от тези разкази ни напомня, че живота се случва тук и сега. От нас зависи, дали ще съумеем да съхраним живеца в него.
източници - liternet.bg, trud.bg
Коментари
Публикуване на коментар