Четири сезона в стихове

Пролет, лято, есен, зима идват със своите: аромат, цветове и идентичност. Толкова много стихове има изписани за тях, вдъхновили едни от най-добрите ни български поети.

ПРОЛЕТ

"Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват във простора...

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет...

Нека видя първия ти полет,

дал живот на мъртвите площади,

нека видя само твойто слънце

и – умра на твойте барикади!" - Никола Вапцаров

ЛЯТО

"Да е лято, само да е лято!
Топло и зелено
като горски мъх,
да струи тревата -
силна, некосена -
искам да е лято
до последен дъх.

Да е тихо, тихо над земята,
на кравайче свито
времето да спи,
да звучи в нивята
пеещото жито -
нека да е лято
милиони дни." - Мария Башева

ЕСЕН

"Тази есен, както всички други,
идва с листопади и мъгли.
Но когато вятърът задуха,
сякаш думи в стихове реди.

Може би отлитащите птици
пишат по небето – с крила.
Може някой в обич да се врича,
срещнал като чудо любовта." - Елица Ангелова

ЗИМА

"Детински, в зимната пътечка,
сред тишина и звезден прах,
по синкавото с тънка клечка,
любимо име начертах.

Под месеца, сред рая снежен
то бляскаше едвам-едвам
и до немайкъде разнежен,
аз бавно продължих натам." -  Валери Петров