10 Стиха от цял свят - част 3

Поезията е форма на литературно изкуство, което разказва историите на сърцето и ума.

1. СТИХОВЕ ОТ СТУДЕНАТА ПЛАНИНА

"..Красавицата с вежди-пеперуди

с полюшващи се перлени висулки

играе с папагали сред цветята

на лютня под луната свири


протяжните й песни с месеци звучат

безброй очи ефирните й танци гледат

едва ли дълго туй ще продължава

не преживява лотосът студа.."

автор - Ханшан / Китай


2. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

"Аз го създадох -
този мъж, когото обичаш.
Аз разтревожих душата му, като спяща птица,
и разбудих тялото му,
което галиш сега.
Аз му внуших древната гордост,
и в нощите, докато не изгрее слънцето, му обяснявах
непонятни думи.
Научих го и да мечтае,
четях му свои стихове -
за него и очите му."

автор - Алба Асусена Торес / Никаргуа



3. ИМЕТО НА МУЗАТА

"Не те наричам Ева,
не ти давам името на никоя родена жена,
нито на нещо, нито на богиня, нито на пророчица,
нито на земя, нито на звезда, нито на цвете.
Но те наричам тази, която се спуска по лунния лъч,
за да разбуни морета,
за да навлезе в най-трепетни неща.
Когато гледам безкрайните полета с върби,
разлюляли цветисти корони,
знам, че не вятър - ти преминаваш
с разпуснати коси..."

автор - Жорже де Лима / Бразилия


4.  АЗАЛИЯ

"Когато си тръгнеш,
намразил вече моя лик,
аз без думичка дори
ще те изпратя да вървиш.

От Яксан в Йонгбьон
азалии цял наръч ще откъсна
и на пътя пред теб
ще ги разпръсна.

Стъпвай и отминавай!
Но нека твойта крачка
азалиите не прегазва!

Когато си тръгнеш,
намразил вече моя лик,
макар и в себе си да тлея –
дори сълза не ще пролея."

автор - Ким Со Уол / Корея


5. ПЪТЕШЕСТВЕТО МИ Е ПРОДЪЛЖИТЕЛНО И ДАЛЕЧНО

"Аз излязох с колесницата на първата виделина
 и преминах през пустините на много светове,
 оставяйки следите си
 върху не една звезда и планета.

   Най-безкрайно е пътуването до самия себе си
   и най-сложно е изкуството, което води до онази
  крайна простота на една мелодия.."

автор - Рабиндранат Тагор / Израел



6. ЗАСПИВАНЕ

" тази нощ ме остави да спя в китарата,
в удивената китара на нощта,
остави ме да отдъхна
  в сломеното дърво,
остави ръцете ми да отпочинат
 върху струните,
удивените мои ръце
  остави да заспят
сладкото дърво
   и струните ми остави
  остави нощта
върху забравените грифове да отпочине
остави ръцете ми сломени
 да заспят
върху тези сладки струни
в удивеното дърво.."

автор - Ханс Магнус Енценсбергер / Германия



7. ЗА КОЕТО НИЩО НЕ СЕ ЗНАЕ

"Луната няма как да знае, че е несмутима
и светла, тя дори не знае, че луна е;
а пясъкът, че пясък . Не ще узнае
вещ никоя, че форма странна има.
Остават роговите фигурки тъй чужди
на шахмата абстрактен, колкото ръката,
която ги насочва. Може би съдбата
ни с кратки слуки и тегла без нужда
е инструмент на Другиго. Това не знаем;
да го наричаме Бог, не помага много.
Напразни са страхът и смътната тревога,
молитвите начевани, с които се терзаем.
Кой лък ще е отправил някога стрелата,
която съм? Коя – целта сред висината?"

автор - Хорхе Луис Борхес / Аржентина



8. НА ВЪРХА НА ВУЛКАНА

"Стоим прегърнати
в нагрятата тепсия на деня.
Слънцето пече, земята крещи,
а ти търсиш сянката си
между горещия метал
на пожълтялата трева.
Търсиш вода,
а водата след тебе тече.
Увити в лава,
стискаме ръцете си
и вместо вода
си подаваме сърцата."

автор - Весна Мундишевска-Веляновска / Македония


9.  ПОЕЗИЯ
"Всяко настроение - една мисъл,
всяка мисъл - един стих,
всеки стих - на Истината дума,
всяка дума - глас на Бога,
всеки глас - тържество, завинаги."

  автор - Кришан Кхулар / Индия


10. ДОН ЖУАН

"..На разума не плаща данък -
привличат го безброй жени.
За друга глух да го направи
не смогна никоя. Уви!

Той плува в талвега на дните,
във мит, превърнат на века,
и не едно сърце се пита -
коя ли го владей сега..."

автор - Бертел Грипенберг / Финландия








източници - literaturensviat.com,start.bg, liternet.bg, truden.com

Коментари