Човекът отишъл да вземе орехи. Вмъкнал ръката си в съда, хванал шепа орехи и се опитал да ги извади, но ръката му не излизала.
Той дръпнал по-силно – ръката не минавала! Яростно разклатил съда, но ръката не можела да излезе, и това си е! Жена му дотичала, чувайки го да кълне и проклина. Тя се опитала да махне съда, но безуспешно, макар, че и тя дърпала колкото сила имала. Мъжът и жената останали без сили, седнали на земята и започнали високо да стенат и да се вайкат.
Покрай тях минал суфия. Като видял какво става, той казал:
-Мога да те освободя, ако изпълняваш точно, каквото ти казвам.
-Готов съм да ти се подчиня, господине, само освободи ръката ми! - промълвил човека.
-Добре. Най-напред си протегни ръката по-дълбоко в гърнето.
Човекът се учудил на странния съвет, но го изпълнил.
- Сега пусни орехите, свий силно дланта си, а след това я издърпай.
Човекът си извадил ръката, жена му се зарадвала, но той не бил щастлив:
-Добре, ръката ми е свободна, но е празна! А къде са орехите за моето любимо ядене?
Суфия взел съда, казал да си сложат шепите и им отсипал точно толкова орехи, колкото им били нужни. Човекът се вторачил учудено в суфия:
-Е, уважаеми, ти си просто вълшебник! - извикал той накрая.
Човек получава, толкова щастие, колкото може да поеме наведнъж!
Коментари
Публикуване на коментар