-Защо не цъфтя? - удивено повторил въпроса храстът. - Нима трябва да цъфтя?
Погледни наоколо, никой не цъфти. Ето колко много има такива като мен, храсти камилски трън, никой от тях не цъфти.
-Но ти не си трън.
-Как да не съм трън?! Напротив, аз съм същия като тях. И аз имам бодлички, ето виж!
-Не, ти си розов храст и трябва да цъфтиш - не се предавал градинарят. Но както и да се опитвал да убеди храста, че е роза и трябва да цъфти, колкото и енциклопедии с описания на рози и камилски тръни да му показвал, подчертавайки различията между тях, нищо не помагало. Розовият храст продължавал да твърди, че е камилски трън, а те не цъфтят. Градинарят останал без сили, търпение и доказателства да се бори с упоритото насаждение и решил да купи още един розов храст.
-Я, ето още един камилски трън като мен - казал си стария храст, когато градинарят посадил новия.
- Вече няма да ми е толкова скучно, другите тръни са далеч, нямаше с кого една дума да си кажа. -Новите съседи бързо се сприятелили. Единият бил обеден, че е камилски трън, а другият роза и не спирал да убеждава другия в нея. Скоро дошла пролетта, след нея лятото и новият храст цъфнал. Храстът, който се смятал за камилски трън бил удивен. Той не очаквал такова нещо, от някой, който е същия като него, камилски трън. Но цветът на неговия приятел бил толкова прекрасен, че той се запленил и от него избили капки сълзи. От тази красота сърцето му се напълнило с радост и умиротворение. Красотата проникнала в него до такава степен, че скоро той самият разцъфтял.
Истината, е че трябва да позволим, на хората около нас да повярват във възможностите ни, да ни обичат и ценят и това може да стане само, ако някой, близък по дух, до нас, може да ни помогне да отворим вътрешния си взор и да се огледаме в душата си и да повярваме в самите себе си.
източник - facebook.com
Коментари
Публикуване на коментар