Никола Йонков Вапцаров е роден на 24. декември,1909 г. в град Банско. Завършва прогимназия в родния си град, а гимназия в Разлог. След това учи в Морското машинно училище във Варна (1926-1932). По време на практиката си посещава Цариград, Фамагуста,
Александрия, Бейрут, Порт Саид. След завършване на Морското училище Вапцаров постъпва като техник в книжно-мукавената фабрика в с. Кочериново. През 1934 година сключва брак с Бойка Вапцарова и след като е уволнен от фабриката, се премества със семейството си в София през 1936 година. После работи като огняр в железниците и в Софийския общински екарисаж. През 1940 г. събира подписи из Разложко, по т.нар. "Соболева акция" за приятелство и взаимопомощ между България и СССР. За участието му в тази акция е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч през септември 1941 г. се занимава с минно-подривни дела срещу немските войски. Арестуван е през март 1942 г., като на 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер е разстрелян на стрелбището на Школата за запасни офицери в София. Единствената му стихосбирка "Моторни песни" излиза през 1940 г. и е подписана с името Никола Йонков. Стихотворенията му са преведени на повече от 30 езика. Получава посмъртно почетна "Международна награда за мир" през 1952 г.
"Да знаеш ти живота как обичам! И колко мразя празните химери..."
"Ето – аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея). С живота под вежди
се гледаме строго и боря се с него доколкото мога."
" Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам,ще те целуна и ще си отида."
източник- http://liternet.bg/
Коментари
Публикуване на коментар