Мексиканецът казал, че имал достатъчно, за да задоволи спешните нужди на семейството си. Тогава американецът попитал: “Но какво правиш през останалата част от времето си?” Мексиканският рибар отвърнал: “Спя до късно, ловя малко риба, играя с децата си, с жена ми, Мария, спим следобеден сън, разхождаме се в селото всяка вечер и там пийвам вино и свиря на китара с приятелите си. Животът ми е изпълнен и оживен.”
Американецът му казал подигравателно: “Аз съм завършил Харвард и бих могъл да ти помогна. Трябва да прекарваш повече време в ловене на риба и със печалбите можеш да си купиш по-голяма лодка. С печалбите от по-голямата лодка можеш да купиш няколко лодки и евентуално да направиш бизнес с риболовни лодки. Вместо да продаваш улова си на посредници, ще продаваш директно на потребителите и евентуално може да отвориш своя собствена консервна фабрика. Ще контролираш качеството на продукта, самия процес и разпространението му. Ще трябва да напуснеш това малко крайбрежно селце и да се преместиш в Мексико Сити, после в Лос Анджелис и евентуално в Ню Йорк Сити, където ще управляваш нарастващото производство на предприятието.”
Мексиканският рибар попитал: “Но колко време ще отнеме това?” На което американецът отговорил: “15-20 години.”
“И тогава какво?”, попитал мексиканецът.
Американецът се засмял и казал: “Това е най-добрата част. Когато му дойде времето ще обявиш IPO и ще продадеш компанията си на държавата и ще забогатееш, ще направиш милиони!” “Милиони – и после какво?”
Американецът казал: “Тогава ще се пенсионираш. Ще се преместиш в малко крайбрежно селце, където ще спиш до късно, ще ловиш риба, ще играеш с децата си, ще спиш следобеден сън с жена си, ще се разхождаш в селото всяка вечер и там ще пиеш вино и ще свириш на китара с приятелите си.”
Най-ценно е щастието, което ние сами открием!
източник - http://gpaeburgas.org
Коментари
Публикуване на коментар