Просто Елиф

 "Когато четем добър роман, оставяме малките си уютни апартаменти назад, излизаме сами в нощта и започваме да опознаваме хора, които никога преди не сме срещали..".












 Елиф Шафак е родена в Страсбург през 1971 година. Детството си прекарва в Истанбул, а ранните си тийнейджърски години в Мадрид, където майка ѝ е изпратена като дипломат към Турското посолство. Тя израства, като дете на самотна майка в чужда страна, в годините, прекарани в Испания, Елиф превръща в свой най-добър приятел книгите.
Тя пише на турски и на английски, живяла е на Запад и на Изток и определя себе си като номад, космополит, любител на суфизма, пацифист, жена и майка. Получава наградата „Руми“ през 1998 година. Тя е най-четената писателка в Турция, утвърден автор на 12 книги, сред които "Любов", "Копелето на Истанбул","Чест","Черно мляко", "Дворецът на бълхите", "Светецът на неизбежната лудост", "Майсторът на куполи" и др. Творбите на Елиф Шафак са предевени на над 40 езика, а нейни политически коментари са публикувани в престижни издания като New York Times, Financial Times, Guardian, Independent, Newsweek и списание Time. Омъжена е за журналист и има две деца, заедно със семейството си живее в Лондон.


 " Книгите ми разкриха един нов свят и никога не ме изоставиха"

 "Когато четем добър роман, оставяме малките си уютни апартаменти назад, излизаме сами в нощта и започваме да опознаваме хора, които никога преди не сме срещали..".

Ако искаш да унищожиш нещо в този живот, всичко, което трябва да направиш, е да го оградиш с дебели стени. То ще изсъхне отвътре"


" Бухалите са много важни за мен, защото са символ на мъдростта. Иска ми се да можеха да говорят."

 "Вярвам, че като човешки същества, ние можем да бъдем няколко неща наведнъж."

  "Трябва да има шум. Отивам в препълнени кафенета, летища или гари – все места, изпълнени с живот."


 "Оприличавам книгите си на сгради с много врати и стаи. Всеки един читател влиза в сградата през различна врата и прекарва времето си в различна стая, гледайки различен предмет. Когато двама души започнат да четат една и съща книга, те понякога влизат през различни врати в една и съща сграда и излизат, без дори да се срещнат. Милиони хора могат да четат едно и също произведение, но прочитът на всеки един от тях е уникален."





източник - egmontbulgaria.com, hikma.blog.bg,

Коментари