Името на това познато и обичано цвете идва от гръцката дума за перла. Може би защото дребните цветчета на дивите маргаритки изглеждат като разпилени по поляните бисери. Или заради изяществото и бодростта, които излъчва тази истинска перла в градината. Маргаритката принадлежи към семейство Сложноцветни. Естественият и ареал на разпространение е в Европа,
най-вече Средиземноморието, но е пренесена и успешно натурализирана в Америка, Австралия и навсякъде, където климатът не е прекалено суров. Родът включва тревисти многогодишни и едногодишни растения с характерни съцветия - кошнички. Цветчетата по периферията са едри, бели, розови или червени, а в центъра - миниатюрни и златисто-жълти. Размерите на съцветието варират според вида и сорта от 1 до 10 см. Сред маргаритките има и дребосъчета, и доста едри цветя. Листата са събрани в прикоренова розетка, цветоносите са безлистни и многобройни.
Любопитното за нея, е че в стара християнска легенда Божията майка дала на малкия Исус остатъци от ленено платно да си играе. С ножица момчето изрязало малки цветенца, които разпръснало по поляната около къщата. И въпреки, че било още студено, те се превърнали в малки цветчета, носещи радост на хората.
Във френския кралски двор маргаритите били свързани с друга легенда. Дъщерята на Франциск
I, принцеса Маргарита, получила от съпруга си Еманюел Филип Савойски
сватбен подарък - кошница с маргарити, изработени от злато и скъпоценни
камъни.
А според римската митология в маргарита се превърнала нимфата Белида, за да се спаси от набезите на похотливия бог Вертумно.
В традиция се е превърнало почти всяко момиче, което иска да разбере дали
харесваното от нея момче я обича, да къса цветчетата на маргаритката и тихо да
мълви: "Обича ме, не ме обича."
източник: gradinata.bg
Коментари
Публикуване на коментар