Притча за времето

Един Равин, прибирайки се от вечерна  служба, видял че от  малката работилница на обущаря още мъждука едва, едва светлинка. Приближил се  и попитал обущаря;
- Защо работиш до толкова късно?
Обущарят отговорил ;
 -Докато свещта изгори нацяло, аз все още мога да поправям обувки!


Чувайки тези думи, равина се сетил за следния стих :
        "ДУШАТА НА ЧОВЕКА Е СВЕЩТА НА БОГ.. "

Нашата душа е подобна на свещ. Докато тази свещ "свети", или по-точно казано, докато сме живи, ние все още можем да се поправяме и подобряваме. След раздялата си с обущаря, равина няколко часа повтарял тези думи, докато те не станали известни притчи и поговорки по целия свят.