Момчето и ябълковото дърво

Много отдавна, живяло едно  огромно ябълково дърво, то предлагало вкусни ябълки на хората.  Едно  малко  момче станало негов близък приятел.  То използвало клоните на дървото, да се катери по  тях, а после изморено лягало да спи под сянката му. 
  Всеки ден момчето ходело при дървото да играе и да му прави компания, а дървото  от  своя страна  давало на момчето да си хапва от вкусните ябълки.

 




Момчето поотраснало и дошло време да тръгне на училище и вече не можело да ходи, толкова често  при ябълковото дърво.  Минало  известно време и то отишло при дървото. И двамата били много щастливи да бъдат отново заедно.  Този път те не играли, а просто споделяли радостта от това да са заедно. Момчето казало, че е вече голямо за да играе с дървото но винаги ще идва при него за да си правят компания. 
Веднъж на една от срещите им момчето споделило на дървото;
- Много бих искал да имам играчки, но родителите ми не разполагат с достатъчно пари, за да ми купят.
 Дървото отговорило на свой ред;

  - Мило ми  момче, аз не разполагам с никакви пари, за да ти дам, но можеш  да събереш  ябълки, колкото са ти нужни, а после да ги продадете с родителите ти и ако могат да ти купят играчки.
Ябълковото дърво е с нетърпение чакало да види завръщането на  момчето, но то не минало в продължение на няколко години.  То станало толкова тъжно, че спрели да му поникват ябълки. 
Един ден  момчето дошло  и казало;
-  Съжалявам, че толкова много  време не дойдох. - прегърнал дървото и продaлжил -  Аз сега работя и нямам никакво време! Имам семейство и сега изграждаме нов дом, но  ми трябва дървесина за къща. Дървото свело клони към порасналото вече момче и рекло.
- Ти би могъл да отсечеш  клоните ми и да ги използваш, за да си направиш свой дом.  Надявам се да стигнат и да съм успял да ти помогна.
Мъжът отсякъл клоните на дървото и си тръгнал малко тъжен, но благодарен. След това дълго време не се появил. Дървото стояло самотно и тъжно. Мъжът се върнал през един горещ летен ден и Дървото било изключително щастливо да го види и попитало;
- Можеш ли да си играеш с мен? 
- Аз съм стар, сега и  искам да се отпусна от тежката  работа. Имам нужда от лодка за да плавам на различни места. Можеш ли да ми помогнеш?
Ябълковото дърво отговорило;
 -О, скъпо ми момче,- за дървото възрастният мъж винаги щяло да си остане малкото момче, което скачало преди години по клоните му.- Аз не разполагам с лодка, но използвай ствола ми, за да си направиш.
Мъжът отрязал стъблото на дървото и си направил лодката. 
Той щастливо плавал на различни места и дълги, години не отишъл да види другаря си.
След две десетилетия, момчето се върнало при  дървото, вече като старец. Но въпреки това
Дървото веднага го познало и попитало: 
- О, скъпо ми момче, вече нямам какво да ти дам!
Старецът отвърнал:
 - Просто имам нужда от почивка - с усмивка въздъхнал
Ябълковото дърво казало;
 - Хайде ела полегни тук в корените ми! Добрите стари корени са най-доброто място, за да има мир и покой!
Мъжът се усмихна със сълзи!

 Джериес Авад, из „Скритият дар"

Когато сме млади, ние се нуждаем от подкрепата на родителите. Като станем възрастни, ние ги игнорираме, често това не е съзнателно. Търсим ги най-често, когато имаме нужда от помощ! Накрая, когато станем родители и остареем  ние разбираме колко е велики са родителите! Каквото и да е състоянието на  родителите винаги са готови да помогнат на децата си.  Това е историята на живота и  на всеки индивид.


източник - kidsworldfun.com
снимка - aratiwpcoder.wordpress.co